Зависимости

Пристрастравянето е хронично разстройство, повлияно от биологични, психични и социални фактори, както и такива на околната среда, засягайки неговото задълбочаване и протичане. В около 50% от причините за развиване на зависимости са вследствие на генетична обусловеност. Гените влияят върху степента на усещане, което хората изпитват, когато първоначално употребяват вещество (например наркотици) или участват в определено поведение (например, хазарт), както и върху начина, по който тялото обработва алкохол или други наркотици. Засилено желание за повторно изживяване на ефекта от употребата на веществото или поведението, потенциално повлияно от психологически фактори (например стрес, травма в миналото), социални фактори (например, употреба на вещество от семейството или приятелите) и факторите на околната среда (например, достъпност на вещество, ниска цена) може да доведе до редовна употреба/експозиция, като хроничната употреба, което води до мозъчни промени.
Тези мозъчни промени включват промени в префронтална кора и лимбична система. Региони, включващи невро-веригата на удоволствията, мотивация, памет, контрол на импулса и преценка. Това може да доведе до драстични увеличения на желанието за наркотик или дейност, както и до нарушаване на способността за успешно регулиране на този импулс, въпреки знанията и опита на многото последствия, свързани с пристрастяващото поведение.
Основната характеристика на разстройствата вследствие на употребата на вещества е група от когнитивни, поведенчески и физиологични симптоми, показващи, че индивидът продължава да използва веществото, въпреки значителните проблеми. Свързани с веществото нарушения обхващат 10 отделни класа наркотици: алкохол; кофеин; канабис; халюциногени; инхаланти; опиоиди; успокоителни, хипнотици и анксиолитици; стимуланти (амфетаминови вещества, кокаин и други стимуланти); тютюн; и други (или неизвестни) вещества. Тези 10 класа не са напълно разграничени. Всички лекарства, които се приемат в излишък, имат общо пряко активиране на системата за възнаграждение на мозъка, която участва в засилването на поведението и производството на спомени. Те произвеждат толкова интензивно активиране на системата за възнаграждения, че нормалните дейности могат да бъдат пренебрегвани. Вместо да постигнат активиране на системата на възнагражденията чрез адаптивно поведение, наркотичната злоупотреба директно активира пътищата за възнаграждение. Фармакологичните механизми, чрез които всеки клас лекарства произвеждат „награда“ са различни, но лекарствата обикновено активират системата и предизвикват чувство на удоволствие. Освен това, хората с по-ниски нива на самоконтрол, които могат отразяват нарушенията на мозъчните инхибиторни механизми, може да са особено предразположени към развитие на нарушения в употребата на вещества, което предполага, че корените на нарушенията в употребата на вещества за някои хора могат да се наблюдават в поведения далеч преди началото на самата реална употреба на вещества.
В допълнение към свързаните с веществата разстройства, тази статия включва и хазартно разстройство, отразяващо доказателства, че хазартното поведение активира системи за възнаграждение, подобни на тези, активирани от злоупотреба с наркотици и произвеждащи някои поведенчески симптоми, които изглеждат сравними с тези, причинени от нарушения в употребата на вещества. Описани са и други прекомерни модели на поведение, като например интернет игри, но изследването на тези и други поведенчески синдроми е по-малко ясно. По този начин групите от повтарящи се поведения, които някои наричат поведенчески зависимости, с такива подкатегории като „сексуална зависимост“, „пристрастяване към фитнес“ или „пристрастяване към пазаруването“, не са включени, тъй като понастоящем няма достатъчно ясно проведени изследвания.
Разстройствата, свързани с веществата, се делят на две групи: нарушения в употребата на вещества и индуцирани от веществата нарушения. Следните състояния могат да бъдат класифицирани като индуцирани от вещества: интоксикация, отнемане и други психични разстройства, предизвикани от веществото / медикамента (психотични разстройства, биполярни и свързани разстройства, депресивни разстройства, тревожни разстройства, обсесивно-компулсивни и свързани разстройства, разстройства на съня, сексуални дисфункции, делириум и неврокогнитивни нарушения).
Като цяло диагнозата на нарушение на употребата на вещества се основава на патологичен модел на поведение, свързан с употребата на веществото. Може да се счита, че критериите отговарят на общите групи за нарушен контрол, социално увреждане, рисково използване и фармакологични критерии. В някои случаи на по-тежки нарушения на употребата на вещества, почти всички ежедневни дейности на индивида се въртят около веществото. Абстиненцията се проявява чрез интензивно желание за наркотика, което може да се появи по всяко време, но е по-вероятно да бъде в среда, в която лекарството преди това е било получено или използвано. Доказано е също, че абстиненцията включва класическо кондициониране и е свързано с активиране на специфични възнаградителни структури в мозъка. Това състояние често се използва като мярка за резултат от лечението, тъй като може да е сигнал за предстоящ рецидив.